Как са направени снимките

Генерирана е всяка една

Нито една снимка на този сайт не е направена с фотоапарат. Всяка е генерирана с модел за изображения по писмено описание, проверена по правилата по-долу и или запазена, или описана наново и генерирана отново. Сайтът го казва в навигацията и тук, защото снимката на сайта на една пекарна обикновено означава „това ще получите“, а в демонстрация на пекарна, която не съществува, единственото честно нещо, което една снимка може да каже, е как изглежда такъв хляб.

В никоя снимка няма нищо за четене

Пекарната е пълна с повърхности, които носят думи — чаши, пликове, кутии, табла, етикети, чували — и всяка от тях е мястото, където моделът за изображения слага измислени. Затова правилото е, че в кадъра няма повърхност, на която може да се пише, освен ако е гладка и се вижда, че е гладка, и това се постига, като предметът се махне, а не като се поиска да е празен.

• Кафето е в бяла керамика, никога в хартиена чаша. Хлябът е увит в обикновена хартия и канап. Нищо не е в кутия.
• Няма черна дъска, табло с менюто, етикет с цена или надпис никъде. Менюто е на страницата.
• Брашното е в купа, на масата или във въздуха, никога в чувал.

Никакъв надпис върху торта

Тортите по поръчка носят плодове и цветя по единия ръб и гладък, празен връх. Генерирано „Честит рожден ден“ би било правдоподобен, но грешен надпис върху най-голямата повърхност в кадъра — и снимка на надпис, който никой не е поръчал. Страницата за надписа на торта показва поша за крем до връх, който никой не е докосвал.

Без лицеви страни на машини и без производители

Еспресо машините, мелачките, миксерите и пещите носят табелка на производителя отпред, затова нито една не е показана отпред. Снимката на пещта е осветеният отвор на подова пещ с каменна плоча и нищо от лицето ѝ. В текста също не е назован производител на каквото и да е — кафе, брашно, масло, шоколад или оборудване.

Без фасада, без вход, без нищо в рамка на стената

В България кафе-сладкарницата и кафенето се категоризират от общината и поставят табела с категорията си на входа. Тази пекарна никога не е категоризирана и няма звезди, затова никоя снимка не показва фасадата ѝ, входа ѝ или прозорец с нещо на него — фасадата е точно мястото, където моделът би нарисувал табела, която не съществува. Прозорците са обикновено стъкло с дървета отвън, а страницата „Как да стигнете“ показва тиха улица, а не улица с табели.

По същата причина стените са гола мазилка. Документ в рамка на стената на обект за храни се чете като удостоверение за регистрация или категория, независимо дали е такова, а тази пекарна няма нито едното, нито другото, за да го окачи. За това има и отделна страница: защо няма звезди на сайта.

Никой хляб на закваска не е разрязан

Моделът за изображения рисува правдоподобен хляб, а разрязан — невъзможна среда: кръгли, равномерно разположени дупки като на сирене, докато истинският селски хляб е с отворена, лъскава и неравна среда. Всеки първи опит, в който хлябът на закваска беше разрязан, го правеше. Затова никой хляб на закваска на този сайт не показва разрязаната си страна. На ръжения хляб, чиято истинска среда е плътна и равна, е позволено да покаже филиите си, а разрязан кроасан се преглежда в пълен размер, преди да бъде запазен.

Хора само в портретите

На този сайт има четири снимки на хора и те са портретите на страницата за пекарите: от раменете нагоре, пред светъл прозорец или фон, толкова размазан, че зад тях няма стена, на която да виси каквото и да е. Никъде няма ръце — ръцете са единственото нещо, по-трудно за рисуване от хляба, а кадър и с двете е два шанса за грешка — и в нито една снимка няма клиент или дете. Хората са измислени, като пекарната.

За българската версия

Снимките на хляба, тортите и пекарната са същите като в английската версия на тази демонстрация. Генерирани наново за българската са четири портрета на пекарите, с нови имена и нови лица, и снимката на улицата на страницата „Как да стигнете“, за да показва град като Монтана, а не друг.

Върнатите: пет снимки

Всяка снимка е избрана от повече от един опит. При тези нямаше от какво да се избира, защото нищо в първите опити не ставаше, и всяка беше описана наново и генерирана отново:

• Заглавната снимка на страницата за хляба на закваска. Целият хляб беше правдоподобен; разрязаният до него имаше среда с равномерно разположени кръгли дупки, като на сирене. Описан беше наново като два цели хляба без разрязана страна никъде в кадъра.
• Масата на пекарите. Всяко топче тесто върху нея беше надрязано с кръстове и листа — на етап, на който никой не надрязва тесто, и всеки пекар би го забелязал веднага. Описана беше наново с гладки топчета.
• Страницата с работното време. И двата варианта окачваха рамкирани картини по стената и показваха витрини на магазини през прозореца. Описана беше наново с гола мазилка и дървета в стъклото.
• Страницата „Как да стигнете“. Първите опити за нея върнаха ъгъл на улица с табели на стълбове, всяка от тях повърхност за измислени думи. За тази версия кадърът е генериран изцяло наново: тиха улица с липи и панелни блокове, без нито една табела, витрина или надпис.
• Заглавната снимка на статията за пазенето на хляба. Половинката хляб гледаше към обектива с разрязаната си страна, а дупките в нея бяха кръгли и равномерни — същата невъзможна среда. Описана беше наново с хляб, увит в ленена кърпа, така че се вижда само коричката.

А една изобщо не беше генерирана отново. Едър план на разрязан селски хляб, чиято цяла тема беше средата, рисуваше същите невъзможни дупки при всеки опит, затова беше махнат от сайта, вместо да се опита още веднъж: още един опит с тема, която моделът не може да нарисува, е още един шанс да се покаже грешен хляб на единствения читател, който би го познал.

Защо това има своя страница

Защото посетителят има право да знае кои части на един сайт показват истинско място и кои не, а ред в долния колонтитул, който никой не чете, е версията, която формално Ви е казала. Останалата част от сайта работи по същия начин: телефонният номер казва, че не води до никого, формулярът за поръчка казва, че нищо няма да бъде изпечено, и никой тук не носи титла, която не би могъл да е заслужил.